Всяко начало е трудно.
Сговорна дружина, планина повдига!
Смехът е здраве.
Който пее, зло не мисли.
В голямата работа и малката помощ е ценна.
Дават ли ти - вземай, гонят ли те - бягай!
За мързеливия ден година трае.
Лежешката не можеш си хапна ябълка.
След добра работа - добро ядене.
Свършил си работата - останали му края и средата.
Не можеш току така и рибка да извадиш от река.
Желязото се кове докато е горещо.
На умряло куче нож не се вади.
Дорде не потърпиш дима, не можеш да се радваш на огъня.
За вълка говорим, а той е в кошарата.
Покрай сухото гори и суровото.
Капка катран бъчва мед разваля.
По-добре сврака в рука, отколкото сокол в
гора.
Конят има четири крака и се препъва, а камо ли човек.
Агне в чувал не се купува.
Един на вили, друг на кокили.
Дето топорът, там и топоришката.
Бисерът е малко зрънце, ама е на голяма почит.
Когато няма риба, и ракът е риба.
Простирай се според чергата си.
Под лежащ камък, вода не тече.
Видяла свинята рогозина, па сакала и постеля.
След дъжд качулка. /След Коледа коладе-ле./
Плашена врана от шубрак се бои.
Ръка, ръка мие за да бъдат и двете бели.
Рибата се вмирисва от главата.
В каквото хоро влезеш, така и щеш и да играеш.
Капка по капка вир става.
Брат брата не храни, но тежко му който го няма.
Да би мирно седяло, не би чудо видяло!
Който не работи - не трябва да яде!
На лъжата краката са къси!
Бързата кучка - слепи ги ражда!
Рано пиле, рано пее!
Не питай старило, а питай патило!
Каквото почукало, такова се обадило!
Болен здрав носи!
Гладна кокошка, просо сънува.
Сънуваш ли баница - яж!
На каквото си постелиш, на това ще легнеш!
На чужд гръб и сто тояги са малко.
Гладна мечка хоро не играе.
Седем пъти мери, един път режи!
Не е луд, този който яде баницата, а този, който му я дава.
Сирoмах човек - жив дявол.
Удавник и за сламка се хваща.
От лош длъжник и кош плява е добре.
Краставите магарета през девет баира се подушват.
Каквото си дробил, това ще сърбаш.
Обущарят все със скъсани обуща ходи.
Собствен товар не тежи.
Петима Петкан не чакат.
Веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода, докато се счупи.
По-напред мери, по-тогаз режи.
Всеки е на себе си най-близък.
Девет баби - хилаво дете.
Повторението е майка на знанието.
Присмял се хърбел на щърбел.
Казвам ти дъще сещай се снахо.
Луд умора няма!
С какъвто се събереш такъв ставаш.
И вълкът сит, и агнето цяло.
Насила хубост не става.
Търкулнало се гърненцето и си намерило похлупака.
Краят увенчава делото.
Който не пази парата, не види и гроша.
Най-напред да шием, след това да пием.
Който търси намира.
По-добре малко, но добро, отколкото много, но лошо.
Любов хубост не гледа!
Никой не е по-голям от хляба!
Пари при пари отиват.
Сол се слага, но не се вади.
Който високо лети от високо пада.
Утрото е по-мъдро от вечерта.
И слънцето изведнъж не изгрява.
Това, което човек сам си направи, цяло село не може да му го направи.
От две злини, по-малката хвани.
По-добре късно, отколкото никога.
Който много знае, бързо остарява.
Хорските уста не са чувал да ги завържеш.
Това дето го няма и царят не го яде.
Всяка пречка за добра случка.
Човек се учи от що му се случи.
Човек не живее само с хляб.
Един юнак не е юнак.
Чуждия хляб - зъби кърши.
Вчера ни грош, днеска цял кош.
Всичко, що хвърка, не се яде.
Не плюй в кладенеца, от който ще пиеш.
Една шугава овца цяло стадо ошугавява.
Последната хапка е най-сладка.
Времето каквото отнесе, назад го не връща.
Хванеш ли се на хорото, трябва да го играеш.
Никой не се е родил научен.
Изтъках си платното, ритнах ти кросното.
Дорде не изпиташ брода, не нагазяй във водата.
Всеки ден не е Великден.
Дяволът не е толкова чер, колкото го описват.
Рибата в морето, а ний туряме котлето.
Нова метла чисто мете.
Парен каша духа.
Нито роза без бодли, нито обич без свада.
Който иде полека, той отива далеко.
Юрганът изгорял, той жали конците.
На страха очите са големи.
Удавник и за сламка се лови.
Хвани единия, удари другия.
Пилците се броят на есен.
Да прави каквото ще, само мир да е.
Не по врат, а по шия.
Каквото си сеял, таквоз ще жънеш.
Шило в торба не седи.
Прескочи, пък тогаз викай "хоп".
Една шугава овца цяло стадо ошугавява.
Крушата не пада по-далеч от дървото.
Не учи дядо си поп как да кръщава.
Без мокри гащи раци не се хващат.
Сухо дупе риба не яде.
Човек дорде се пази и бог го пази.
Натясно да сме, ама сърце да е широко.
Докато човек умре, все ум събира.
По-напред да добием, па тогаз да попием.
Назаем брашно двойно се връща.
Виж му ума, че му крой аба.
Пари на заем можеш да вземеш, акъл - не.
Когато ти е слаб умът, да ти е як гърбът.
Всеки си е башка луд.
С какъвто се събереш, такъв ставаш.
Помогни си сам и Господ ще ти помогне.
Бързата работа, срам за майстора.
Орташката работа и кучетата не я ядат.
На вълка му е дебел врата, защото сам си върши работата.
Чуждата кокошка, патка се вижда.
На страха очите са големи.
Очи плахи, ръце роби.
Клин клин избива.
Който нож вади, от нож умира.
Каквото си надробиш, това ще сърбаш.
Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
Казана дума - хвърлен камък.
От всяко дърво свирка не става.
Храни куче да те лае.
И малкото камъче обръща колата.
Всяка жаба да си знае гьола.
Голяма хапка лапни, голяма дума не казвай.
По-добре да имаш лош брат, отколкото лош съсед.
Труда краси човека.
Мързела не мори, а мъчи.
Най-добре се смее, този който се смее последен.
Който бърза, далеч не стига.
Гузен негонен бяга.
Де го чукаш - де се пука.
Един дол дренки...
Както и да сядате, не ставате за музиканти.
На умряло куче нож вади.