Здравето е блаженство за тялото,
знанието - за ума.
Силен е този, който побеждава другите, но могъщ е този, който побеждава себе си.
Слънцето е едно, ала за всекиго грее различно.
Познатият крив път е по-кратък от непознатия
прав път.
Една погрешна стъпка води друга и в такива дни
се разбира кой е умен - онзи, който се старае да поправи грешката си, докато
глупавият се стреми да се оправдае.
И медът започва да нагарча, когато го вземаш
за лекарство.
Незнаещият е избавен от хиляди беди.
Възмъжаването стана тогава, когато птиците от
забава станаха повод за научаване на стари мъдрости и за сравнение с хората.
Лоша е онази шега, в която няма половин
истина...
Да, по-лесно е да посадиш дръвче, отколкото да
го отгледаш, по-лесно е да забиеш копие в земята и да кажеш "Тая земя е
моя !", а по-трудно е да оградиш същата тази земя с яка стена, да я направиш
неуязвима за враговете и после, не само да я увеличиш, но и да заставиш
съседите си да те почитат като неин владетел.
Къща върху която падне гръм се изоставя. Това
е проклятието на Тангра, който вижда всичко.
Човек, върху когото падне огънят на канския гняв,
се превръща в пепел, а вятърът разнася пепелта по четирите посоки на света.
Черният цвят е цветът на нощта, знак на небитието.
Всички ние идем от нищото, а то е тъмнина, и се стремим към неясната
далечина, която е светлина - жълтата светлина на запалената в мрак свещ,
на раздухания огън, окото ни осветява така, че Тангра ни вижда отвън и
отвътре, от близо и далеч, защото ...
... ако някой търси истината, бог вижда и ако
някой лъже, бог вижда...
Човекът се опознава при общуване - конят в път.
Петната на змията са отвън, а на човека - отвътре.
Лисицата не може да проумее храбростта на лъва,
както и лъвът не може да проумее извратливостта на лисицата.
Обратният път винаги ни се струва по-кратък.
Стопанина го е яд за онова, което е отнесъл вълкът,
а вълка за онова, което е останало в кошарата.
За глухия няма гръм, за слепия няма светкавица.
Птица, ранена от лък, се бои от всяко криво дърво.
Щастлива е къртицата, че живее под земята и не
вижда света.
В чуждите народи и хора харесваме онова, което
самите ние не притежаваме.
Най-великата доблест не е в това никога да не паднем, а да се изправяме всеки път, когато паднем.
Когато човек е достатъчно упорит и настойчив, той може да изработи и игла от желязна пръчка.
|
